ЗАМЯ̀РКВАМ СЕ, -аш се, несв. (рядко); замя̀ркам се, -аш се, св., непрех. Започвам да се мяркам. Над брега, между дънерите на дърветата и тъмната базалтова скала, все по-често се замяркаха хора. Гр. Угаров, ПСЗ, 567. След продължителен престой вагоните пак се разлюляха и през прозорците скоро се замяркаха зелени поля, ниви, дървета. Г. Караславов, СбСт, 19. Ламбрев чу диви викове, тропот и тежко дишане на много коне, замяркаха се пики. Й. Йовков, Разк. I, 157. Скоро читалищната стая бе почистена, книгите изтупани от праха, а по масата се замяркаха вестници. Д. Марчевски, ДВ, 64. Веднага из ума ми се замярка / далечен спомен от ония дни. Н. Марангозов, ЯВ, 112.